Дайте шанс на младите… ама друг път

Случвало ли Ви се е да кандидатствате за работно място и да не Ви изберат, защото нямате „вуйчо владика“? Всъщност въпросът не беше коректен:

Случвало ли Ви се е да кандидатствате за каквото и да е и да не спечелите конкурса, защото нямате или не сте СМЧ (силно мой човек) ?

Не ми се подхилвайте, защото или Ви се е случвало или сте нечий СМЧ. Това е жестоката реалност в нашата мила страна. Най-масовият критерии, чрез който се подбират кадри в нашата мила татковина е лоялността. Може да сте най-големият некадърник, може в дипломата Ви единственото различно от 3 да е отличната оценка по физическо и музика, може да не знаете чужд език, но в България можете да бъдете всичко – от хидроинженер до евродепутат, а може би с малко повече връзки и министър, защото притежавате едно качество – ЛОЯЛНОСТ, което ви прави нечий СМЧ.

Обществена тайна е, че дори и най-мижавата държавна длъжност е сладка хранилка, за която се избива кьораво, куцо и сакато. А когато се обяви конкурс, телефонът на отговорния по това назначение започва да прегрява от обаждания „отгоре“. А в т.нар. конкурс дори и за най-обикновен секретар в съда ключова роля играе т.нар. „събеседване“, на което един СМЧ дава максимален брой точки на друг СМЧ (другите получават по-малко така, че да се разминат на косъм) и така първият печели конкурса.

Но нека не стоварваме всичко върху клетата ни държава, защото това е честа практика и в частния сектор. Лично на мен ми се е случвало да не спечеля конкурс за длъжност в сферата на търговията за сметка на жена без опит под неофициален претекст (който научих от СМЧ) – „станаха много пръчове във фирмата и реших да взема една жена, че малко да намалеят простотиите“. Ето на това му викам качествен подбор и отлични критерии.

На фона на цялото това извращение обаче не можем да пропуснем и родната образователна система, която не е изключение от изложеното по-горе. И ако в нея назначенията се случват също с изтънчения финес на СМЧ има едно шизофренично противоречие между думи и действия, което може да ядоса и най-дебилния тулуп.

От няколко години всички слушаме отчаяното мрънкане на МОН, че учителската професия е застаряваща, че няма достатъчно млади учители, че по-възрастните учители не се справят добре с новите технологии (които пък са новото най-висше верую на образователната система) затова трябва да дадем път на младите (защото са „по-на ти“ с технологиите). Предприемат се действия за превръщането на учителската професия в привлекателна – повишаване на заплати, облекчения и помощ за изучаване на педагогически специалности и др. (в което няма нищо лошо). Всичко звучи много хубаво и много хора взеха да се замислят: „Абе аз защо не взема да стана един даскал?!“. Защото смятат, че трите им висши образования, двата езика, компютърната грамотност и доказаното убийство на дракон са напълно достатъчни, за да изпълнят критериите, обаче аз пък ще ги питам нещо друго:

-Имате ли СМЧ?

Защото ако нямате, хич не се гласете да ставате учител. Кандидатстването за такава длъжност изисква сериозна подготовка и разузнаване, но не по-отношение на професията, квалификацията и естеството на работата. Първо и най-важно е да видите кога е пуснат конкурса и колко е дълъг срока. Ако е твърде кратък (около седмица) – много е възможно да е формален и за мястото отдавна да определен човек на база на неговите „невероятни качества и умения“ (разбирай СМЧ). Ако срокът за кандидатстване е нормален е добре все пак да се поогледате за някой СМЧ, който ако не е достатъчно силен, за да ви уреди мястото, поне да Ви каже дали вече ръководството на училището няма някой на ум (разбирай – „Заето е!“) – не за друго, а просто, за да не си губите времето в излишни усилия и надежди.

Освен това обърнете сериозно внимание дали мястото, за което кандидатствате не е по-заместване. По кой член е обявено и за колко време? Според неписаните правила на образователната система, обикновено учителите започват по заместване преди да станат титуляри – освен това за тези места често не са привлекателни за СМЧ, които да Ви изместят.

Но и това крие своите рискове. Обикновено човекът, който замествате уж няма да се завръща, уж се отказал, уж само за малко трябва да го назначат, за да се пенсионира и после мястото е ваше, но… Обещаното не е като даденото и често титулярът се завръща или от някъде изскача някой СМЧ, който да срине вашата идилия и да ви прати отново на пазара на труда.

Освен тези „неписани правила“ има и някои интересни критерии за подбор (извинения поради, които не ви наемат), които можете да чуете:

-Търсим човек, който да дойде от студентската скамейка! – в случай, че сте работили нещо друго преди да достигнете до заветното интервю за мечтаната учителска професия. Честно казано аз не съм чувал за случай, в който току що завършил студент да е станал учител веднага без намеса на СМЧ.

-Търсим човек с опит! – определено има намеса на СМЧ.

Какво се случва на практика?

МОН приканва ежедневно младите хора да проявят интерес към учителската професия, но системата не ги приема, защото е закостеняла и се води по принципа на СМЧ, а основният критерий на СМЧ е лоялността. Ето така младите получават шанс… ама друг път.

СМЧ* – Силно мой човек

За повече информация –https://btvnovinite.bg/bulgaria/shema-silno-moj-chovek-penchev-shestima-sa-obvineni-sled-akcijata-v-noi-silistra.html

Един коментар към “Дайте шанс на младите… ама друг път

  1. Съгласна съм, че много блазни вече „даскалската“ професия с гореизложени предимства. Изведнъж някои решиха, че е достатъчно за 1-2 години да прибавят още една диплома към арсенала си и са готови учители. Но дипломата не прави всеки човек учител. Не е достатъчно само събеседване или наличие на „силно мой човек“. Първо трябва да се проверява грамотността на кандидатите и тогава да им се гласува доверие. Защото понякога една неграмотно написана молба или заявление за работа (каквито все по-често се срещат) са достатъчни за преценка и неназначаване. Аз не бих заложила на такъв кандидат за учителско място, независимо от броя на дипломите или компютърните му способности. Онлайн обучението през втория учебен срок на изтеклата година доказа, че много голяма част от така наречените застаряващи учители се справиха отлично с технологиите. С уважение към младите колеги! Бъдете устремени, амбициозни и с достойнство завоювайте и отстоявайте учителските си места!

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s