„Тия даскали удариха кьоравото тая година!“ – някои изводи за онлайн обучението.

„Не стига, че нищо не вършат, ами и заплатите им вдигат…“ – обикновено тази е следващата реплика.

Спокойно, спокойно няма да ги оправдавам тия мързеливци, нито ще обвинявам за всичко „родителите дето не могат да си възпитат децата“, нито ще си измивам ръцете с МОН (само малко 😀 ). Просто ще поразсъждавам за резултатите от онлайн обучението.

Мнозина днес се питат „Имаше ли реална полза от онлайн обучението?!“. Ако питате МОН сме извършили подвиг равнозначен на първия полет до Луната. Ако питате мен, не е „баш тъй“. Ако питате родителите – хич! Както казват по-опитните колеги „Нищо ново под слънцето“ – който учи си учи, който не учи, пак не учи. Това важи и за учителите между другото – който работи си работи, който го кара през просото… Само, че трудът на учителя стана достъпен за целия свят и множество родители присъстваха на „преминаването през просото“. Съответно в медиите се редуваха родителски крясъци и мрънкане с хвалебствия и прогнози за новата ера пред нашето образование.

Иначе онлайн обучението имаше доста ползи. Учители и ученици (вероятно и родители) дружно се научиха да използват онлайн платформи, методи, упражнения, технологии и каквото се сетите, което едните не са научили в час, а другите са проспали на някое обучение. От тази гледна точка онлайн обучението беше една много добра школовка по Информационни технологии – за зла участ на иновациите и технологиите за пореден път се оказва, че по-добър учител от неволята няма.

То разви и особено много креативността по-отношение на създаване на задачи за упражнение, тестове, проекти, видео уроци, кой от кой по-качествени (Е, някои не чак толкова, но нали всички се учим!). Закипя творчество с невиждан до сега в нашите образователни измерения мащаб.

Недостатъците

Не можем, обаче да пропуснем с лека ръка множеството недостатъци от тази „иновативна форма на обучение“. На челно място тук застава почти дванадесет до четиринадесет-часовото висене пред компютъра/монитора. Обзалагам се, че ако се направи икономическо проучване ще бъде отчетен рязък скок по отношение на парите похарчени за очни прегледи и нови очила/стъкла.

Огромното психическо претоварване за учениците, което е ясно изразено под всяка една статия отнасяща се до образованието през последните месеци от услужливи родители, мога най-отговорно да заявя, че важи и за учителите.

-Скъпи родители, бъдете спокойни, ние също ослепяваме! И също се занимаваме с домашни до 03.00 часа!

Безкрайното проверяване на домашни и отбелязване в лично изработени таблици, регистри и архиви кой е предал, кой не, кой е преписал/откраднал домашното е наказание достойно за най-греховните души, които горят в ада. Но има и по-лошо – бумащината, която се виртуализира и мултиплицира, за да може дейността на учителите все пак да бъде контролирана.

Имам чувството, че през първите седмици на онлайн обучението служителите в МОН бяха изпаднали в ужас, защото нямаха механизъм за контрол над учителите. –Ама те как ще се оправят сами!!? ( :O )

О, чудо! Те се справиха и тогава заваляха хвалебствените излияния за огромния успех, който са постигнали. А след хвалебствията се отприщи и пороя на новата бумащина, защото проверката е висша форма на доверие – още таблици, в които до припадък обясняваш кои платформи използваш, как, защо, колко пъти, участват ли учениците или не, защо не участват и т.н. После нови таблици, в които обясняваш дали използваш Teams и защо не го ползваш… Ама ползвай го! Мисля, че някъде в този момент творческата свобода на учителя бе отново отнета.

След първия месец от обучението се забеляза и нещо друго – на учениците им омръзна. Онлайн обучението се превърна в нещо като играчка, която сте дали на дете, което всеки ден получава нова играчка. Но да оставим шегата на страна, защото имам по-важен въпрос:

-Обяснете ми как точно на едно дете да не му омръзва да стои по 8 часа (в един по-добър случай, защото има свидетелства и за повече) вързано пред един монитор, когато вече в себе си е събрало енергия, с която да захрани малък град?

-А как един учител смогва да проверява по 80-100 домашни на ден, без да смятаме подготовката му за следващия учебен ден и бумащината?

И изведнъж денонощието се оказа твърде кратко. Слава на Бога, от МОН склониха все пак да имаме пролетна ваканция (Слава и на родителите!), което даде шанс на учители и ученици да опитат да се отделят от електронната околна среда, в която бяха заживели.

В същото време успехът мистериозно се повиши. Шегувам се, няма нищо мистериозно, защото обективното оценяване в тази обстановка е абсолютен мираж и самозаблуда. Няма тест, форма на изпитване, задача, проект, който да не може да бъде майсторски манипулиран от учебник, гугъл или услужлив родител/близък./съученик.

Всъщност се оказа, че ние така и няма да можем да проверим на какво сме научили нашите възпитаници в тази „иновативна форма на обучение“, защото:

1- Материалът (или мат’риалът – еднакво дразнещо е), който бе преподаден от март до края на учебната година отпадна от НВО и ДЗИ.

2- Така и не се върнахме в училище, за да измерим/претеглим знанията на учениците сами.

Така беше ликвидиран шансът дистанционното обучение да бъде обявено за пълен провал или подвиг съизмерим с Великите географски открития. Въпреки, че то още не е получило срочна и годишна оценка на база на обективни данни, започна да си проправя път идеята за неговото налагане през следващите учебни години. И ето че през последните седмици чуваме, че МОН отново има различни сценарии ( и тази ми е от любимите думи). Само не знаем тези сценарии за комедия, драма или трагедия са. Сред тях сериозни номинации придобиха няколко сюжета:

  1. 20% от учебните часове в учебната програма да се провеждат онлайн/дистанционно. – Да му мислят, тези които ще правят графиците, дваж тези които ще ги изпълняват.
  2. Учениците сами да избират, дали да се обучават онлайн. – Вероятно в МОН са открили технология за клониране на учители или са сключили сделка с китайска фирма за закупуване на роботи
  3. Да се учи онлайн през грипните ваканции. – Тук имам нужда от сериозни разяснения по няколко въпроса: Какъв е смисъла от учебен час с клас, в който 50% от учениците отсъстват? Смятате ли, че след като един ученик си е взел болничен, защото не се чувства добре ще участва пълноценно/или въобще в каквото и да е обучение? Как точно ще се случва заместването на учители в случай, че да речем 1/3 от учителския състав е в болничен?

Освен това има още един висящ въпрос:

Как точно ще бъде материално осигурено за напред онлайн обучението? – не, нямам предвид само социално слаби семейства или такива от малцинствени групи, които изпитват трудности да се интегрират в обществото.

Имам предвид, че онлайн обучението породи множество казуси от типа: Семейство с две деца разполага с един компютър. Как и двете деца да участват пълноценно в онлайн обучението?

А ако добавим в този казус следното подусловие: един от родителите е учител и също има нужда от компютър?

Ами ако учителите не разполагат с подходяща среда, в която да преподават вкъщи?

Все въпроси, които поради форсмажорните обстоятелства ние (учители и родители) преодоляхме и разрешихме сами, за наша сметка в името на образованието. Но МОН не бива да приема това за даденост, а трябва хубаво да се вгледа в сериозните недостатъци и пропуски, които притежава употребата на подобен тип образование, да ги разреши и едва тогава да настоява за регулярната му употреба.

Равносметката

За мен този тип обучение е удачен само в извънредни ситуации като кризата с COVID 19. Не е нужно онлайн обучение, за да използваме иновациите, които създадохме – те са напълно приложими в класната стая. Не бива да се преекспонират ползите от дистанционното обучение, преди да бъде направен сериозен анализ за резултатите от него и да бъдат добре претеглени ползите и загубите.

Но като изключим всички тези образователни данни, скали и „измервания“ за мен най-голям атестат за нуждата от образование на живо са разговорите ми с родители, ученици и учители – всеки един от тях изрази надеждата си, че на 15 септември ще сме отново заедно на живо. Честно казано, днес си представих за миг, че преподавам онлайн на ученици, които никога не съм виждал и реално не познавам – пред такава алтернатива по-скоро бих се отказал от учителската професия.

12 коментара към “„Тия даскали удариха кьоравото тая година!“ – някои изводи за онлайн обучението.

  1. Браво!Отлично описано и пределно ясно разказано!Дано всички от МОН ,както и родители да осмислят труда на учителите и дали тези „иновация“ допринасят в действителност за качествено обучение!Моите ученици ми споделиха,че искат не само да ми чуят гласа,но и да ме виждат на живо,очи в очи!Как да проверя правилно ли произнасят думите?Как да ги подготвя за изпити на Cambridge,IELTS or TOEFL?

    Харесвам

  2. Ами, драги пишещи, ако сте били онлайн би трябвало да ги чувате, а при желание и необходимаст и да се виждате. Аз поне така процедирах и който осъзнаваше необходимостта и смисъла на ученето си се справяше прекрасно! Веднага лъсваше и измамата: абсурдно е ученик, който предава тестове за отличен, да не може да прочете това, с което се е справил/а ‘отлично’!
    Така, че и граматика и фонетика, четене, писане, слушане, с всичко се справяхме! Разбира се, става въпрос за тези ученици, които желаеха да учат! Даже някои, които не можеха да се изявят подобаващо в присъствената форма на обучение, в онлайн часовете, несмущавани от несериозните си съученици, за които основната причина да са в час е да пречат на останалите да работят, шумейки и създавайки хаос, успяха да се изявят максимално, научиха много неща!
    Така, че факт – който иска да учи, учи п и се справя чудесно при всякакви условия, ситуации, форми и платформи! Който не желае, както и да го забавляваш, все ще му е скучно!

    Харесвам

    1. Пак започна „хапането“ – „Ами, драги пишещи, ако сте били онлайн би трябвало да ги чувате, а при желание и необходимаст и да се виждате. “
      Знам, че обикновено човек оценява високо своите постижения, и неглижират чуждите. В такъв случай пропуснете изречения от вида -“ Даже някои, които не можеха да се изявят подобаващо в присъствената форма на обучение, в онлайн часовете, несмущавани от несериозните си съученици, за които основната причина да са в час е да пречат на останалите да работят, шумейки и създавайки хаос, успяха да се изявят максимално, научиха много неща!“
      Ако имате “ непослушни и несериозни“ ученици, може би не сте успели да ги мотивирате.
      Така, че нека уважаваме своя и чуждия труд.

      Харесвам

  3. Еблагодаря за откровеното изложение! Аз съм щастливка,че имам повече стаи,разбран човек до себе си и лаптоп за лично ползване.в противен случай едва ли някой би ме изтърпял,при условие,че аз не можех да изтърпя себе си!не бях себе си през тези четири месеца….каква оценка да дам на този тип обучение??

    Харесвам

  4. От името на сайта си правя заключение за намерението на автора. Съжалявам, че не го видях преди да прочета цялата бъркотия от размисли. Пишете, лошо няма, дано се научим да четем и между редовете!

    Харесвам

  5. Трудно е да се оценят ползите от онлайн обучението, преди да мине поне една година, но като „пряк зрител“ ще кажа следното: в къщата ми има един обучаващ и един обучаем… т.е. за всеки от тях трябва да се осигури стая в която да работят, тази стая трябва да е в приличен вид за да може „да се виждат“ обучаемите и обучаващите, необходимо е и достатъчно голямо бюро за да може да се чертае на него и да се вижда начертаното на камерата на устройството с което се преподава или съответно се обучава ученикът. Тук е моментът да добавя, че това означава два лаптопа, които да се ползват, а тези родители дето имат по две или повече деца и само един компютър… не ги мисля. Освен това трябва да благодаря на преподавателите които работиха с детето ми не само в Школо, Тиймс, а и в какви ли не други платформи за да обяснят всичко нагледно. На тези дето просто си снимаха учебниците и ръководствата и ги постваха, къде с по-добро, къде с по-лошо качество също благодаря, те ме стимулираха да усвоя дисциплини които не познавах добре… На съпруга ми дето му звъняха и пишеха ученици сутрин, вечер, че и посред нощ за да разберат какво са пропуснали докато са поспали или са нямали ток или интернет също искам да благодаря, че опази психичното си здраве. А за себе си… какво да кажа.. добре, че отпускът ми бе само седмица, дистанционната работа невъзможно за професията ми защото иначе щях да прекарам два месеца и половина в тесния бокс или в тоалетната за да има место за обучаемия и обучаващия. Та по този повод искам да благодаря и на работодателя си, че ползва моите умения в работна среда, не ме уволни, не ме изпрати в неплатен отпуск в къщи с което ми помогна не само да получавам доход но и да запазя разсъдъка си…та НА ДИСТАНЦИОННОТО ОБУЧЕНИЕ БЛАГОДАРЯ!

    Харесвам

  6. Аз съм родител на двама ученика. От Русе сме и съм адски благодарна на учителите на моите деца. Направиха всичко възможно да бъде преподаден и обяснен материала. Проверяваха домашни, държаха да чуят всяко дете, да проверят до колко е усвоено всичко. Те си знаят какво им е коствало.
    За мен да контролирам две деца (3 и 6 клас), беше ужасно психическо натоварване, а за учителите с по 100-200 и повече деца,не мога дори да си представя. А за физическото натоварване от сутрин до вечер пред компютъра, не знам.. Дано да са живи и здрави.
    Разбира се, че съм против онлайн обучение.
    Разбира се, че общуването между деца и учители в училището е много по-ползотворно. Общуването между самите деца е необходимо за тяхното развитие и социализиране.
    Да, успехът е по-висок, но знанията не са трайни. Децата решиха, че могат да отговарят на въпроси лесно, като гледат в учебника. Не се опитваха да научат урока, най-малко да го разказват. А как се учи математика онлайн?? Тук нямаше да се получи без моята помощ. Уравнения, степенуване, пропорции, това без упражнения не се научава. Да не говорим колко е много материала и как са принудени да препускат през него.
    И да помагах, добре че и аз съм имала добри учители.
    Положителното е, че и децата предпочитат да бъдат в училище.
    Мили учители, не се отказвайте! Сигурна съм, че безумните ришения на МОН не ви мотивират по никакъв начин, но без вас сме загубени. Бъдете здрави!

    Харесвам

  7. Да преподаваш на ученици докато са в банята, под масата, в колата, на вилата-легнали на диванчето…това разнообразява професионалната практика и е отправна точка за научни изследвания.

    Харесвам

  8. Само не си обясних как колегите предадоха материала в часове по 30 мин? Повечето и за 40 не успяват! Какви са тези глупости? А наесен? Каков ще правим тогава – преговор, входен тест…? Изключително ценни мнения има тук на родители! Добре е, че има много съвестни и отговорни, които помагат и са на страната на учителите, защото от МОН определено не са….

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s