Къде ти е бележникът?

– Къде ти е бележникът? – попита родителят с особено подозрение.

Този въпрос е хвърлял в ужас не едно поколение ученици. За предходните поколения той често е бил презнаменование за близка среща с родителска плесница или не дай Боже колан. Или пък просто повод да се намери основание за наказание на някой досаден младеж. Дори аз самият си спомням, че този въпрос обикновено не вещае нещо добро за остатъка от деня или от седмицата.

В миналото бележникът позволяваше на ученика и родителите му да са запознати с оценки, забележки, отсъствия и други сравнително своевременно. Т.е. той е бил един полезен документ и средство за комуникация. И съответно криенето му е било ефективно средство за защита от въпроса „Къде ти е бележникът?“ и евентуални неприятни последствия от него.

За учителите бележникът беше и си остава едно доста досадно, чиновническо и дори детективско занимание. Често срещани ситуации:

– Къде ти е бележникът?

Възможни отговори:

– Класната ни ги събра? – плитка лъжа, която лесно може да бъде проверена.

– Не знам. – много лош избор.

– Вкъщи. – универсално извинение.

А за пред родителя:

– В шкафчето в училище. – Бинго! Системата е победена!

Отговорът с шкафчето е бич божи за родители и учители, защото за пред родителя бележникът е в шкафчето, а за пред учителя бележникът е вкъщи. Естествено местонахождението му зависи от това дали в него ще бъде (или е)  написана двойка или шестица. Той има свойството да се телепортира.

В наши дни обаче положението е доста по-различно. С въвеждането на електронен дневник, съществуването на бележникът вече не е от особено значение, защото родителите научават цялата нужна информация в момента, в който тя е попълнена чрез SMS. Или просто като сами влязат в него от телефон или компютър. Безспорно изключително добро решение, което обезсмисля криенето на бележника. Всъщност то обезсмисля съществуването на бележника. Защо?

Защото от този момент нататък бележникът вече е досадно и натоварващо задължение за учителя, поредното парче хартия, което трябва да бъде надлежно изписано.

– Защо?

– Защото така трябва! Така е по наредба, закон и т.н.

 Родителят вече не се интересува от бележника, всъщност подписването му вече е досадно и за него самия. А за ученика е по-добре в бележника да има само хубави оценки  (все пак баба ти няма достъп до електронен дневник и може да пъхне вътре някоя пара ). Така, че за учителя бележникът продължава да е в неизвестност (зависи за какво му трябва всъщност ).

Друга досадна ситуация:

– Господине, кога ще ми нанесете шестицата от контролното и от проекта? – пита Петър.

– Скоро ще събера всички бележници, за да ги нанеса. – отговарям отегчено, защото знам, че това ще отнеме между 20 и 40 минути в зависмост от това дали има много хора, които са си крили бележника до този момент.

Ситуацията е повече от досадна. Оценките са в електронния дневник – родителите са запознати, учениците са запознати, ръководството е запознато, проверката от РУО може да ги види, ако иска даже и министъра може да ги види… Но аз трябва да ги нанеса в бележниците! Кога? Ами в свободното си време.

Не съм привърженик на нанасянето на оценки в час, пък дори и по време на урок-упражнение. Поради простата причина, че обикновено когато в края на часа започнем да проверяваме отговорите се оказва, че са работили точно 3 души и трябва да има наказание за останалите. Цялата ситуация е безсмислена, защото на практика часът е пропилян, 99%  от учениците не са научили, тренирали, усвоявали нищо.

Защо е толкова важно за учителите бележниците да са попълнени навреме?

Дежурен съм в голямото междучасие. Случва се нещо странно. Разни колеги се разхождат трескаво напред назад с купчинки бележници в ръка. Явно нещо пропускам. А не трябва, защото съм класен за първа година.

– Какво става? За какво ги събирате тези бележници. – питам аз с разсеяно любопитство и полу на шега. ( Дано да не ме засяга! – мисля си. )

– Ооо, не знаеш ли! Заместник-директорите ще правят проверка. Днес до обяд трябва да ги предадем. Гледай да си напишеш оценките и да направиш проверка и да впишеш отсъствията и … – обяснява грижливо колежката по математика, а на мен вече ми става лошо, защото до обяд имам 6 поредни часа.

Изпълних препоръките в междучасията и естествено оказа се, че съм пропуснал нещо – да напиша, дата, проверка и да се подпиша. Иначе другото съм го написал. Но както шеговито каза заместник-директорката:

– Не е важно какво си направил, а какво си написал. Ще направим протокол, а ти ще дойдеш да се подпишеш за пропуските. – полуназидателно, полушеговито.

Та, така. Въпреки, че няма особен смисъл от бележника (вече). Той все още подлежи на проверки и трябва да си изряден, защото… ( и аз не знам защо, но е добре да си изряден! А и защото на Петър му е важно! )

Другият ужас, изгубено време, зрение, схващане в пръстите и китката, които причиняват бележниците на учителите е нанасянето на срочни и годишни оценки ( О, да! ) Слава на технологиите, нанасянето им в дневника вече не е така стресиращо, защото в електронния дневник можете да поправяте всичко, което объркате. Без да се налага да се червите пред директор, да драскате с червено, колегата класен да ви гледа накриво и прочие неприятности произведени от една объркана оценка (да пази Бог да са повече! ).

Но да се върнем на бележниците. Нанасянето на срочни оценки е досадно, чиновническо занимание, не само, защото както вече казах, докато вие хабите мастило и зрение всички заинтересувани вече отдавна са разбрали срочните оценки. Но и заради ето това:

– За Бога братя, попълвайте ги тия бележници!

Да, на пръв поглед не изглежда нещо много страшно да впишете 11 предмета, 3 имена, номер, клас, отсъствията за срока и да се подпишете. Обаче сега го умножете по 25. Гарантирам Ви, че вашият неделен следобед ( т.е. част от почивният ви ден ) е изгубен. Не е много честно нали? И не е особено смислено.

Затова моето лично мнение е, че колкото по-скоро бележниците (и с тях въпросът „Къде ти е бележникът? ) за училищата с електронен дневник отпаднат, толкова по-добре за учители, родители, ученици, а и за ръководството (не на последно място!). Според мен това ще бъде доста иновативно. Направо ще е революционно (без сарказъм! ). А и ще подейства стимулиращо за училищата, които се бавят да въведат електронен дневник ( с намигване към МОН ).

Послепис: Посвещава се на всички родители, които своевременно и коректно попълват бележниците на своите ученици! Благодаря Ви! Наистина го оценявам!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s